Учителят на Брус Ли. Легенда за учителя на легендата. Когато погледнем към обложката на "Ip Man" си казваме - ето поредния карате бул шит. Да, ама не! (г-н Бочаров много сте прав!)
Реших да напиша тази статия след втората част на филма, най-малкото защото това бе първата лента от жанра, която успя истински да ме развълнува по начин по който не се бях пенявил от времето на апокрифните гаражи-видеотеки с 2-те касети на "Кървав спорт". Защо обаче, тази истинска история ме спечели толкова? Защото имаше прекрасен бой с уникална хореография? Защото за музиката бе ангажиран Хонг-Конгския Джон Уилямс?!(Кенжи Кавай - и аз не го бях чувал, но прави егати мюзика!) Защото филма бе наситен с динамика, без грам празни моменти, излишни лигавщини и прекалено китайско джвакане?!
Всъщност истината за мен е друга! Разковничето се крие във факта, че когато правиш филм за велик човек базиран на реални събития разтърсили цял един народ (и то не какъв да е  ами милиарден) ти няма как да не дадеш всичко от себе си. Дори малко повече! 
Ип Ман е живото доказателство за това, как вдъхновеният творец може да създаде шедьовър достоен завинаги да остане на стената на славата!
Този филм е и своеобразен шамар по мазната и самодоволна мутра на изчерпалия се отдавна Холивуд, който сякаш отдавна е загубил надежда да направи отново епос от ранга на "Смело сърце", вярвайки само и единствено в новото символ верую - 3D технологията.
Само че тук господа американци, ще си позволя да Ви кажа следното: Едно лайно и на 5D да го заснемеш, пак ще си остане лайно:)
Така че гледайте жълтите братя, учете се и осъзнайте едно - филм за историята се прави, когато имаш история.
Вие нямате. Ако искате обаче, може да се срещнете с Бойко Борисов и да обсъдите един филм на Холивуд, озаглавен "Крум". Макар че нещо не съм сигурен, дали да ви даваме да го заснемете. Май ще е по-добре да се обадим в Хонг-Конг...

11.05.2010г.
гр. Варна

мдааа уникални са и двете части ...жалко ,че няма да има още ...но, да се надяваме ,че китайците ще заснемат нещо пак толкова силно интересно и стойностно от тяхната иостория и не само.

Много добре направени Филми,мн завладяващи.!!! Първата естествено е по-добра,но и втората не е слаба.Мисля си ,че ще има и 3-та част,където Ип Ман,ще обучава Брус Лий,поне втората свърши с край,предпоставящ продължение! А за Дони ЙЕН,просто нямам думи,това е ролята на живота му! Китайците също правят много филми,повечето са бози,но тези като Ип МАН,Безстрашен и др са 100 пъти по-добри от 99% от американските бози !

Поздравления ! И само да допълня нещо от мен. Искам да отбележа и перфектната игра на небезизвестния артист Дони Йен. Ето и една негова кратка автобиография.


Роден на 27 юли 1963 г. в китайската провинция Кантон, Дони Йен (Джън Дзъдан) се премества да живее в Хонг Конг когато е едва 2 годишен, 9 години по-късно заминава със семейството си за Бостън, където прекарва тийнейджърските си години. Майка му Боу Сим-марк, е известна майсторка на ушу и тайчи, и ръководи световно признатия Китайски институт по ушу, тя е и главната причина бойните изкуства да окажат огромно влияние върху живота му. Другата негова страст в началото е музиката и свиренето на пиано, която младият Дони развива под влияние на баща си, който свири на цигулка и традиционния китайски инструмент ар-ху. Чувството за ритъм което му донася музиката, по-късно намира изражение във филмите които режисира. Майката на Дони започва да тренира сина си на бойни изкуства малко след като прохожда. Като тийнейджър, Йен често посещава кината където гледа в захлас филмите на Джеки Чан и Брус Ли, повтаряйки всяко едно тяхно движение. По-късно родителите му го изпращат в Пекин за 2 години на обучение в известната Ушу школа при учителят на Джет Ли. Завършвайки програмата си в школата, малко преди да се върне в САЩ, Дони заминава за Хонг Конг, където е представен на филмовия режисьор Юен Уопин, хореографът на бойните сцени от филма Матрицата. Юен, който стартира кариерата на Джеки Чан, търси по същото време нов кунг фу герой. В образа на Йен той открива човека който му трябва. Вдъхновен от личния си идол Брус Ли, Йен не само изучава различни стилове на борба, но и създава свой собствен и уникален боен стил. Неговите огромни физически способности са очевидни още в първите му филми, като например „Желязната маймуна", където демонстрира традиционен кунг фу стил и неговото запомнящо се изпълнение прави филма един от най-влиятелните в сферата на бойните изкуства за десетилетието. Пред цялата си кариера той не спира да тренира и развива бойните си умения.



Под покровителството на режисьора Юен, Йен прави филмовия си дебют с главна роля във филма „Drunken Tai Chi" едва 19-годишен. Той работи с него и в няколко последващи проекта, като сериите „Клетката на тигъра", екшън драма със сюжет завъртащ се около истории за полицаи и престъпници. В „Клетката на тигъра 2" Дони създава своя собствена модерна хореография на бойните сцени, считани от мнозина за най-добрите в историята на екшън филмите. В разцвета на хонгконгското кино, Йен има шанс да работи с най-големите имена в индустрията, като Джет Ли например. Във филма „Имало едно време в Китай 2" бойните дуели между двамата са се превърнали в признати класики. През 1992г. той е номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля на Хонгконгските филмови награди именно за представянето си в този филм. От този момент нататък никой не оспорва статуса му на кунг фу звезда. През 1997 година, Йен основава продуцентска компания известна като Bullet Films, и прави режисьорския си дебют. Два от неговите филма „Легенда за вълка" и „Ballistic Kiss" (1998), в които самият той участва, се считат за пионерни по отношение на стила си. Йен продължава кариерата си в областта на хореографията на бойни сцени, и има малки роли в Холивудски продукции като Endgame (2000) и Blade II (2002). По-късно през 2003 участва в световноизвестния хит Шанхайски рицари, където му партнират звездата Джеки Чан и Оуен Уилсън. Филмът от 2007 Flash Point, в който Йен участва като продуцент, актьор и хореограф му носи наградите за най-добра екшън хореография на наградите Златен кон и Хонгконгските филмови награди.



Дони Йен притежава уменията и опита които спомагат за сливането на Изтока и Запада в Холивуд. Той говори перфектно английски, кантонски и мандарин. Прекарал детството си в Хонг Конг, и живеещ между Лос Анджелис и Ню Йорк , той придава едно ново значение на думата космополит. Филмите му рефлектират неговата личност както и живота който го заобикаля. Създаването на филми за Йен е поток от образи, музика и общуване между изкуството и публиката.

И прави една много добре премерена реклама на Винчун.

Който си е доста прибран като техника, но съвременната му версия е доста орязана от към работа с крака.

Филмът е много добър, но честно казано 1 част е доста по-добра от 2-ра.Както и в Матрицата, в първа част имаше хармония между идеята и смисъла на филма и бойните сцени.Във втората част има много добри бойни сцени, и не много голям смисъл, така да се каже малко скалъпена откъм мотиви за влизане в бой.И наистина твърде многото компютърни ефекти е добре да се избягват, както е със Единственият с Джет Ли, направо са оцапали филма с тези прекомерни ефекти.Дони Йен се представя много добре като цяло, и стила му е интересен.

improve search engine ranking internet marketing seo <a href=http://xrumerservice.org>backlinks</a> creating backlinks

affordable link building service seo india <a href=http://xrumerservice.org>pagerank</a> backlinks