01 септември 2010, време облачно, температура на въздуха около 19 градуса, леко ветровито.

Идеално време за кино. А като ще е кино, нека бъде фестивално!

Така, окрилени от желанието да бъдем докоснати от магията на 7-то изкуство, се отправяме към Фестивален и конгресен център – Варна, където тече 18-тото издание на „Любовта е лудост”. Ще гледаме филма „Бившите” – в интернет откривам следната информация :

Оригинално заглавие: Ex

Език: италиански
Превод: с български субтитри
Жанр: комедия
Италия/Франция, 2008, 120’
Режисьор: Фаусто Бризи • Сценарий: Фаусто Бризи, Масимилиано Бруно, Марко Мартани • С: Клаудио Бизио, Силвио Орландо, Фабио Де Луиджи, Нанси Брили, Флавио Инсина, Кристиана Капотонди, Джанкарло Тоняци, Елена София Рики

Дотук добре, даже бих казал прекрасно!

И ето ни успешно оставили детето при баба му, стигнали до киното, закупили билети от 5 лева (нищо, че филма е от 2008 – нали е фестивал ще го подкрепим!), настаняваме се удобно в почти пълния салон и … филма започва!

Почва, ама не точно.

След бих казал приятната заставка на феста, стартира най-умопомрачително изтезаващия рекламен блок, който някой някога ме е заставял да гледам, дори на моменти мислех, че ни правят скрита камера.

Без да обръщам особено внимание на всички безобразни рекламни спотове, които любезно ни информираха, че 18-тото издание на фестивала „Любовта е лудост” се дължи на любезната подкрепа на автошкола, кебапчийница, пицария, кафененце, барче, фирма за сватбено видеозаснимане и КАКВО ли още не, най-накрая ще си позволя да спомена имената на спомосъществувателите, които наистина ме разтърсиха, а имено:

Гюрлата, Община Аксаково и Община Долни Чифлик.

А за онзи клип с аматьорско заснетата баба на село, която си боядисва яйцата и глас зад кадър, мило уведомяващ ни: „Не чакайте до Великден за да заснемем Вашата сватба на хай-дефинишън” даже не искам да отварям дума… в противен случай е възможно да си прережа или по-точно да си прегризя вените от мъка!

Както и да е! Много спонсори, много нещо… толкова много, че чак се чудя какво ще ги правят от ФК толкова много пари… че и билети продават?!

Все пак 15 минутен рекламен блок си е сериозна работа, не мислите ли?! ( спокойно г-н Раев, наясно съм, че и 20 процента от т.нар. спонсори не са дали и един лев, нали са приятели…)

Но стига за рекламите, че ако почнем да говорим за жалкото подобие на външна реклама, с което е окичено  ФК отвън и отвътре, твърде вероятно е да придобиете горчив привкус в устата.

Филма започва и всички зрители искрено вярваме, че споменът от най-кошмарния рекламен блок в живота ни ще отшуми още с първата реплика на актьорите.

Момент! Какво е това на екрана?! На черен фон се изписа  “Attention this film is copyrighted and any showing in cinemas is prohibited by law …” … 5 секунди… 5 секунди на невероятността! Изписано на английски. И после още  5 секунди на италиански! Слава богу, че нямаше надпис на български…

След това най-после фестивалния филм пуснат ни от очевидно пиратско копие, най-после започна! За наше огромно удоволствие с италианско аудио, английски субтитри и …  симултанен превод.

Един леко пресипнал глас на отдавна прекалил с алкохола третокласен актьор любезно ни предложи услугите си в превода на мъжките роли, детските роли… и естествено дамските роли!

Точно като едно време!

Само че касетите наети от гаражчето-видеотека бях с доста по-добър глас. Тази е разликата.

Друга няма. Нямаше и как да предположа, че това може да ми се случи през 2010 г. във Варна. На територията на общините – спомосъществуватели може би. В читалището в Долни Чифлик, такъв ивент вероятно би предизвикал фурор, но тук?! На центъра на Варна?!

Ние повече няма да посетим „Любовта е лудост”! И повече няма да си позволим да спорим със софиянци и пловдивчани на тема, какви велики граждани сме варненци.

Защото този фестивал определено влезе в параграф ГСП (Груба селска проява)!

Благодарим ти Илко, благодарим ти Раев!

Дано още 1000 години правиш този „фестивал”! Да ни е честит!