Или си купил и така си платил правото да й сменяш черешката.
Някой торти обичат да им сменят черешките, на други е по - подходящо да им слагаш сливи.
Има и такива, който правят торти от сливи с черешки отгоре, но за тях ще говорим друг път....
Сякаш блъска ме в стената...
сякаш ебе ме сатаната
Боли... липсата на болка...
01 септември 2010, време облачно, температура на въздуха около 19 градуса, леко ветровито.
Идеално време за кино. А като ще е кино, нека бъде фестивално!
Така, окрилени от желанието да бъдем докоснати от магията на 7-то изкуство, се отправяме към Фестивален и конгресен център – Варна, където тече 18-тото издание на „Любовта е лудост”. Ще гледаме филма „Бившите” – в интернет откривам следната информация :
Оригинално заглавие: Ex
Език: италиански
Превод: с български субтитри
Жанр: комедия
Италия/Франция, 2008, 120’
Режисьор: Фаусто Бризи • Сценарий: Фаусто Бризи, Масимилиано Бруно, Марко Мартани • С: Клаудио Бизио, Силвио Орландо, Фабио Де Луиджи, Нанси Брили, Флавио Инсина, Кристиана Капотонди, Джанкарло Тоняци, Елена София Рики
Дотук добре, даже бих казал прекрасно!
И ето ни успешно оставили детето при баба му, стигнали до киното, закупили билети от 5 лева (нищо, че филма е от 2008 – нали е фестивал ще го подкрепим!), настаняваме се удобно в почти пълния салон и … филма започва!
Почва, ама не точно.
След бих казал приятната заставка на феста, стартира най-умопомрачително изтезаващия рекламен блок, който някой някога ме е заставял да гледам, дори на моменти мислех, че ни правят скрита камера.
Без да обръщам особено внимание на всички безобразни рекламни спотове, които любезно ни информираха, че 18-тото издание на фестивала „Любовта е лудост” се дължи на любезната подкрепа на автошкола, кебапчийница, пицария, кафененце, барче, фирма за сватбено видеозаснимане и КАКВО ли още не, най-накрая ще си позволя да спомена имената на спомосъществувателите, които наистина ме разтърсиха, а имено:
Гюрлата, Община Аксаково и Община Долни Чифлик.
А за онзи клип с аматьорско заснетата баба на село, която си боядисва яйцата и глас зад кадър, мило уведомяващ ни: „Не чакайте до Великден за да заснемем Вашата сватба на хай-дефинишън” даже не искам да отварям дума… в противен случай е възможно да си прережа или по-точно да си прегризя вените от мъка!
Както и да е! Много спонсори, много нещо… толкова много, че чак се чудя какво ще ги правят от ФК толкова много пари… че и билети продават?!
Все пак 15 минутен рекламен блок си е сериозна работа, не мислите ли?! ( спокойно г-н Раев, наясно съм, че и 20 процента от т.нар. спонсори не са дали и един лев, нали са приятели…)
Но стига за рекламите, че ако почнем да говорим за жалкото подобие на външна реклама, с което е окичено ФК отвън и отвътре, твърде вероятно е да придобиете горчив привкус в устата.
Филма започва и всички зрители искрено вярваме, че споменът от най-кошмарния рекламен блок в живота ни ще отшуми още с първата реплика на актьорите.
Момент! Какво е това на екрана?! На черен фон се изписа “Attention this film is copyrighted and any showing in cinemas is prohibited by law …” … 5 секунди… 5 секунди на невероятността! Изписано на английски. И после още 5 секунди на италиански! Слава богу, че нямаше надпис на български…
След това най-после фестивалния филм пуснат ни от очевидно пиратско копие, най-после започна! За наше огромно удоволствие с италианско аудио, английски субтитри и … симултанен превод.
Един леко пресипнал глас на отдавна прекалил с алкохола третокласен актьор любезно ни предложи услугите си в превода на мъжките роли, детските роли… и естествено дамските роли!
Точно като едно време!
Само че касетите наети от гаражчето-видеотека бях с доста по-добър глас. Тази е разликата.
Друга няма. Нямаше и как да предположа, че това може да ми се случи през 2010 г. във Варна. На територията на общините – спомосъществуватели може би. В читалището в Долни Чифлик, такъв ивент вероятно би предизвикал фурор, но тук?! На центъра на Варна?!
Ние повече няма да посетим „Любовта е лудост”! И повече няма да си позволим да спорим със софиянци и пловдивчани на тема, какви велики граждани сме варненци.
Защото този фестивал определено влезе в параграф ГСП (Груба селска проява)!
Благодарим ти Илко, благодарим ти Раев!
Дано още 1000 години правиш този „фестивал”! Да ни е честит!
Ти си млад. Ти си във Варна. Ти имаш претенции, че си модерен.
Слизаш към Морската. Искаш да избухнеш, да полудееш, да се почувстваш истински, да си жив!
Вече си на алеята. Дето си е „алеята”, а не „Алея 1-ва” щото не сме на Траката дето улиците са под номера. Щото има ЕДНА АЛЕЯ!
Нейната пустош, която не бе възможна преди 3-4 години, не те притеснява. Даже е по-добре, защото ги няма тоновете боклуци, преливащи от непочистените кофи за смет.
Няма я и миризмата на урина, няма ги червените носове на селяндурите, напукали се с мастика на оная кръчма с кебапчето от 39 ст., което или лаеше или цвилеше според скарата…
Мисълта че го няма и „Тунела на смъртта” – най-срамната и показна част от града ни въобще, също те кара небрежно да се усмихваш.
Все така усмихнат и предусещащ голямото нощно избухване, ти тръгваш по утъпканата от Old school варненските гъзари пътека, леко и небрежно се спускаш към Меката на нощния живот, към варненския Вегас, към морския Дабор сити… ти си от Варна и е лято и „всичко е наред и купона си тече…”
Всичко е наред майка да им да еба! Комплексирания чалгаджия си смърка в бентлито, докато намазана като 45 годишна, 19 годишна свиркаджийка от село Сусурлево, усърдно си оправя деколтето, че нещо все не й се виждало лявото зърно , както трябва!
Чалгата е единствената музика, която е модерна. Щото няма друга. Щото някой се е погрижил да няма. Щото чалгата отдавна не се продава с кебапчета. Тя се продава с плътта на мекрантилни малки курветини и с много бяло. Наистина много бяло…
Не мислиш за бялото, меркантилните курви или бентлито на оня напомпан комплексар. Не мислиш за нищо. Само за това, че си от варна и ако искаш парти, май най-добре е да си го направиш вкъщи.
Дали комшиите ще извикат ченгетата? Да не те ебе. По-добре в полицията, отколкото на чалга-парти!
Едни се предлагат, други експлоатират
Едни се продават, други купуват
Едни се провалят, други ходят по главите им
Едни са курви, други ебачи
Едни са балъци, други тарикати
Едни са едни, други са втори.
Ти си едно, ти си и две, няма значение дали го осъзнаваш…
Колкото по-малко си друсал с любов, толкова повече искаш! Ставаш ненаситен, ставаш жаден за любов, която неистово и бясно търсиш нощем из улиците на заспалия град.
Ти знаеш, тази която не спи е твоя, защото тя ходи при същия дилър.
Когато остарееш ти привикваш към наркотика. Силата му става все по-слаба и по – слаба, докато най-вероятно накрая изчезне съвсем…
Тогава „Какво правим?!?” . сменяме Дилъра.
Има два вида хора. Едните са по-малко. Другите повече.
Едните са тези, които не спрели да мислят. Защото всъщност само човека, който мисли може да мечтае. А когато мечтаеш ти не спираш да се развиваш, защото ти е наистина невъзможно да останеш на едно място. Не е достойно за твоя ум и възможности. И продължаваш нататък, където знаеш че отново ще напуснеш…
Другите? Другите са в магазина за черно-бяла техника. Черно-бяла. Точно като техните мечти.
Реших да напиша тази статия след втората част на филма, най-малкото защото това бе първата лента от жанра, която успя истински да ме развълнува по начин по който не се бях пенявил от времето на апокрифните гаражи-видеотеки с 2-те касети на "Кървав спорт". Защо обаче, тази истинска история ме спечели толкова? Защото имаше прекрасен бой с уникална хореография? Защото за музиката бе ангажиран Хонг-Конгския Джон Уилямс?!(Кенжи Кавай - и аз не го бях чувал, но прави егати мюзика!) Защото филма бе наситен с динамика, без грам празни моменти, излишни лигавщини и прекалено китайско джвакане?!
Всъщност истината за мен е друга! Разковничето се крие във факта, че когато правиш филм за велик човек базиран на реални събития разтърсили цял един народ (и то не какъв да е ами милиарден) ти няма как да не дадеш всичко от себе си. Дори малко повече!
Ип Ман е живото доказателство за това, как вдъхновеният творец може да създаде шедьовър достоен завинаги да остане на стената на славата!
Този филм е и своеобразен шамар по мазната и самодоволна мутра на изчерпалия се отдавна Холивуд, който сякаш отдавна е загубил надежда да направи отново епос от ранга на "Смело сърце", вярвайки само и единствено в новото символ верую - 3D технологията.
Само че тук господа американци, ще си позволя да Ви кажа следното: Едно лайно и на 5D да го заснемеш, пак ще си остане лайно:)
Така че гледайте жълтите братя, учете се и осъзнайте едно - филм за историята се прави, когато имаш история.
Вие нямате. Ако искате обаче, може да се срещнете с Бойко Борисов и да обсъдите един филм на Холивуд, озаглавен "Крум". Макар че нещо не съм сигурен, дали да ви даваме да го заснемете. Май ще е по-добре да се обадим в Хонг-Конг...
11.05.2010г.
гр. Варна
